„Ямата и махалото“ е кратка история на ужаса, която използва подробни сетивни образи, за да внуши страх и ужас на читателя. Тези елементи, комбинирани с осъзнаването на героите за предстоящата му гибел или от остро като бръснач махало, или от пещерна бездна, създават още един свят на Пое от отчаяние, страх и копнеж за изкупление.
Результацията на Ямата и Махалото - Диаграмата на Ямата и Махалото
Текст на Статията
ИЗЛОЖЕНИЕ
Разказвачът е изправен пред съд и е получил смъртна присъда. Той не разкрива престъпленията, за които е бил обвинен и признат за виновен. Вижда, че съдиите с черни роби издават решението си, преди да излезе.
ВРЪХНА ТОЧКА
КОНФЛИКТ
Разказвачът е в съзнанието, но в момента се намира в някаква камера. На пръв поглед е черно, така че той е дезориентиран и не може да разбере заобикалящата го среда. Той не знае къде е, нито защо е там, въпреки че е сигурен, че е свързан с наказанието му. Предполага, че е в тъмница в Толедо, Испания.
ПАДАЩО ДЕЙСТВИЕ
ПОВИШАВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО
Разказвачът се опитва да изследва дълбините на камерата си и почти се промъква и пада в пропаст в единия край на камерата. След като заспива, разказвачът се събужда, за да намери хляб и вода до него, за да знае, че някой го посещава. След като заспи отново, разказвачът се събужда и камерата леко грее. Той вижда, че е квадрат, а металните стени имат ужасни лица в тях.
РЕЗОЛЮЦИЯ
Разказвачът се оказва привързан към дъска, оставяйки само главата и лявата си ръка свободни. Той гледа нагоре и вижда фигура на времето, нарисувана на тавана, но вместо косите му той държи махало с бръснач. Махалото се люлее назад и напред и всяка вибрация се приближава до гърдите на разказания разказвач. Той осъзнава, че махалото в крайна сметка ще го убие.
Разказвачът почти приема неизбежната му смърт, когато получи идеята да вземе ароматно месо от кошницата до него и да го разтърка през ремъка, който го държи надолу. Плъховете, привлечени от миризмата на месото, скочат нагоре и гаснат в каишката, докато разказвачът не се освободи. Веднага след като се освободи, обаче, стените на камерата започват да се движат и да се нагорещяват, така че да го тласкат към пропастта.
Тъй като разказвачът отново е изправен пред предстоящата смърт, той крещи в отчаяние. Точно както стените го карат да го тласкат над ръба, той чува гръмотевични тромпети. Стените се изтеглят и той е спасен от генерал Ласал, който води френските войски в Толедо.