„Крал Лир“ е една от най-сложните пиеси, писани от Шекспир, със своите много герои, маскировки и изненадващи резултати. ТОЙ разглежда универсални теми като опасностите от глупостта и манипулацията, последствията от алчността и горчивото щастие от изкуплението и помирението.
Както крал Лиър, така и граф Глостър изпуснат очевидната преданост и любов към честните си деца в полза на ласкателството и лъжите на другите си деца. Това в крайна сметка води до тяхното разрушение и смърт. Глостър също страда от физическа слепота в ръцете на Корнуол, който същевременно разкрива грешката на Глостър в доверието на Едмънд. Глостър е оставен да се скита без физическа видимост, но наистина за пръв път вижда грешката на своето решение.
Точно по същото време, когато крал Лир осъзнава истинския характер на дъщерите си Гонрил и Регън, както и грешката му да унищожи Корделия, голяма буря започва да яростява. Той отразява собствената си вътрешна бъркотия, заедно с неравновесието на властта в Великата верига на битието. Други герои отбелязват, че това е една от най-лошите бури, които някога са били свидетели, което допълнително потвърждава идеята, че тъй като короната е в криза, небето се бунтува с насилие.
ДЕГИЗИРОВКА
КЛАСИЧЕСКИТЕ КУЛТУРИ
И Едгар, и Кент трябва да използват прикриване. За Кент иска да защити Лиър от злите му дъщери. Той се прикрива и става верен служител на краля, като поддържа връзка с Корделия. Също така, Едгар трябва да се прикрие като просяк, за да избегне гнева на баща си, причинен от Едмънд. Той запазва прикритието си, докато не успее да победи Едмънд в правилната битка, въпреки че откровението му за неговата самоличност на баща му го кара да умре от скръб и радост.
По време на пиесата героите посочват различни гръцки и римски богове и идеи. Крал Лир често извиква боговете за търпение или за гняв, а по време на пиесата се споменават Аполон, Юпитер, Джоу, Джуно и Купид. Едгар, като "Том" споменава Нерон. Крал Лиър нарича Едгар "гръцки философ" и намира роднинство с Едгар, който се превръща в трети човек като "Том", защото самият Лир започва да се промъква в някакъв вид развеселена лудост.