„Спиране в гората в снежна вечер“ е едно от най-известните произведения на Фрост и изследва темата за задълженията срещу желанието на човека за спокойствие.
Преподаване на Стихотворения на Робърт Фрост: Спиране от Уудс за Снежните Вечерни Анализи
Текст на Статията
T - ЗАГЛАВИЕ
P - ПЕРИФРАЗИРАМ
В - КОНОТАЦИЯ
А - ОТНОШЕНИЕ / ТОН
S - ПРОМЯНА
T - ЗАГЛАВИЕ
T - ТЕМА
Заглавието звучи като разказвачът е в гората в снежна нощ. Може би е Коледа?
Разказвачът спира в гората на местен селянин. Той смята, че конят му може да се чуди защо спират в средата на нищото, защото това е най-тъмната нощ на годината. Конят разтърсва колана си, сякаш е объркан. Единственият друг звук е вятърът и лекият сняг пада. Разказвачът наблюдава красотата на дълбоките гори и спокойствието и спокойното спокойствие, които му дават, но осъзнава, че трябва да продължи, защото все още има повече разстояние, за да може да си почине.
Разказвачът използва думи като "без ферма", "замръзнало езеро", "най-тъмна вечер", "лек вятър" и "пухкав люспи", за да създаде образ на неговата изолация в средата на една зимна нощ. Той се възхищава на красотата на "прекрасните, тъмни и дълбоки гори", но се отдръпва, отбелязвайки, че "сънят" или спокойствието не могат да се случат съвсем.
Тонът на разказвача е нежен, съзерцателен и спокоен, докато обсъжда студената зимна нощ и реакцията на коня си до смяната, където звучи оставка.
Смяната настъпва, когато разказвачът се отърве от уважението си и осъзнава, че колкото и да е хубаво да остане в гората и да се възхищава на красотата си, той трябва да продължи.
Заглавието е за разказвач, който спира в гората и се възхищава на тъмната зимна нощ. Той иска да остане в гората, но той знае, че има задължения да спази.
Темата на стихотворението е желанието за спокойствие, което може да се намери в природата, но често се прекъсва от ежедневните задължения на живота.